21.11.2006 г., 18:36

Първа среща

4.7K 2 12

През февруари беше тази среща.
Във топъл зимен ден.
Тогава твойта длан гореща
докоснах и останах в плен.
Небето беше мораво-червено.
То дремеше над пустия площад.
Сърцето преобърна се смутено,
завинаги,  и целия ми свят.
Ветрец не галеше косите.
Бе тихо, късен следобяд.
Запомних  първо аз очите,
и синята им мъжка страст.
Те жадно питаха за всичко,
безмълвно ми говореха с добро.
И леко тръпнещата ти усмивка
прониза цялото ми същество.
Забравено кафето си изстина.
Затъмни вечерта навън.
Три часа неусетно се изнизаха,
не в разговор, а в цветен сън.
Такава беше първата ни среща.
Магия, приказка, следа
безкрайна във живота ни насрещен
и неизбежно ни събра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • уоу.тресна ме това което си написала.
    кратък миг.и после друг.
  • Много е хубава тази среща!
    Поздравления за написването и в стих!
  • Много истински стих!
    Поздрави,Дари!
  • Прекрасен стих и откровение.
    Дано срещата продължи цял живот ...

    Много хубав стих, Дарина!!! Поздрави!!!

    Хубав стих, хубав!

    Хубави спомени!
    Пази ги

    Много добре си описала тази среща! Поздрави

    Много е красиво!Дано на всички им се случи!

    Много ми харесва!Напомня ми на нещо,което ми се случи и на мен през февруари,и беше също толкова красиво колкото стиха ти


    Много хубаво!
    Поздрав!

    Дарина, много е хубаво стихотворението, което си написала. Поздрави!


    думите не стигат ...
  • Прекрасен стих и откровение.
    Дано срещата продължи цял живот ...

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...