21.11.2006 г., 18:36

Първа среща

4.7K 2 12

През февруари беше тази среща.
Във топъл зимен ден.
Тогава твойта длан гореща
докоснах и останах в плен.
Небето беше мораво-червено.
То дремеше над пустия площад.
Сърцето преобърна се смутено,
завинаги,  и целия ми свят.
Ветрец не галеше косите.
Бе тихо, късен следобяд.
Запомних  първо аз очите,
и синята им мъжка страст.
Те жадно питаха за всичко,
безмълвно ми говореха с добро.
И леко тръпнещата ти усмивка
прониза цялото ми същество.
Забравено кафето си изстина.
Затъмни вечерта навън.
Три часа неусетно се изнизаха,
не в разговор, а в цветен сън.
Такава беше първата ни среща.
Магия, приказка, следа
безкрайна във живота ни насрещен
и неизбежно ни събра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • уоу.тресна ме това което си написала.
    кратък миг.и после друг.
  • Много е хубава тази среща!
    Поздравления за написването и в стих!
  • Много истински стих!
    Поздрави,Дари!
  • Прекрасен стих и откровение.
    Дано срещата продължи цял живот ...

    Много хубав стих, Дарина!!! Поздрави!!!

    Хубав стих, хубав!

    Хубави спомени!
    Пази ги

    Много добре си описала тази среща! Поздрави

    Много е красиво!Дано на всички им се случи!

    Много ми харесва!Напомня ми на нещо,което ми се случи и на мен през февруари,и беше също толкова красиво колкото стиха ти


    Много хубаво!
    Поздрав!

    Дарина, много е хубаво стихотворението, което си написала. Поздрави!


    думите не стигат ...
  • Прекрасен стих и откровение.
    Дано срещата продължи цял живот ...

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...