21 ene 2009, 13:08

Първата целувка

1.3K 0 4

                                        Първата целувка

 

                        Изпращах те след първата ни среща.

                        За много неща бяхме разговаряли с теб,

                        но вътре някъде в мен нещо празно усещах,

                       нещо не беше довършено - нещо не беше в ред.

 

                         Докоснах плахо раменете ти нежни.

                        Сърдцето ми  започна по-силно да тупти.

                         В ръцете си усещах нещо ефирно - нетленно!

                         Почувствах главата ти на моите гърди.

                       

                         Целунах те по бузката като сестричка.

                         Усетих нежността на твоя дъх.

                         За първи път се докосвах до момиче,

                         колко щастлив и радостен тогава бях!

                                             1948 година

                         След това съм те целувал много - страстно!

                          Колко пъти сме изпадали в сладостна забрава,

                          но първата целувка - това нещо прекрасно,

                          скъп спомен от младостта за двамата остава.

 

                          Още помня първата целувка,

                         която ме изпълни с нежна топлина.

 

                                 допълнено през 1998 година.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах, тази първа. Защо я Боготворим? За мен първата бе на сън със Самодива. Всяка следваща с любов, бе и остава първа, защото последна просто няма, докато любима има
  • мило и нежно...написано с обич, хубаво е.
  • Много мил стих! Първата целувка!...
  • Много е мило, това че си сред нас!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....