21 янв. 2009 г., 13:08

Първата целувка

1.3K 0 4

                                        Първата целувка

 

                        Изпращах те след първата ни среща.

                        За много неща бяхме разговаряли с теб,

                        но вътре някъде в мен нещо празно усещах,

                       нещо не беше довършено - нещо не беше в ред.

 

                         Докоснах плахо раменете ти нежни.

                        Сърдцето ми  започна по-силно да тупти.

                         В ръцете си усещах нещо ефирно - нетленно!

                         Почувствах главата ти на моите гърди.

                       

                         Целунах те по бузката като сестричка.

                         Усетих нежността на твоя дъх.

                         За първи път се докосвах до момиче,

                         колко щастлив и радостен тогава бях!

                                             1948 година

                         След това съм те целувал много - страстно!

                          Колко пъти сме изпадали в сладостна забрава,

                          но първата целувка - това нещо прекрасно,

                          скъп спомен от младостта за двамата остава.

 

                          Още помня първата целувка,

                         която ме изпълни с нежна топлина.

 

                                 допълнено през 1998 година.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах, тази първа. Защо я Боготворим? За мен първата бе на сън със Самодива. Всяка следваща с любов, бе и остава първа, защото последна просто няма, докато любима има
  • мило и нежно...написано с обич, хубаво е.
  • Много мил стих! Първата целувка!...
  • Много е мило, това че си сред нас!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...