21 янв. 2009 г., 13:08

Първата целувка

1.3K 0 4

                                        Първата целувка

 

                        Изпращах те след първата ни среща.

                        За много неща бяхме разговаряли с теб,

                        но вътре някъде в мен нещо празно усещах,

                       нещо не беше довършено - нещо не беше в ред.

 

                         Докоснах плахо раменете ти нежни.

                        Сърдцето ми  започна по-силно да тупти.

                         В ръцете си усещах нещо ефирно - нетленно!

                         Почувствах главата ти на моите гърди.

                       

                         Целунах те по бузката като сестричка.

                         Усетих нежността на твоя дъх.

                         За първи път се докосвах до момиче,

                         колко щастлив и радостен тогава бях!

                                             1948 година

                         След това съм те целувал много - страстно!

                          Колко пъти сме изпадали в сладостна забрава,

                          но първата целувка - това нещо прекрасно,

                          скъп спомен от младостта за двамата остава.

 

                          Още помня първата целувка,

                         която ме изпълни с нежна топлина.

 

                                 допълнено през 1998 година.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах, тази първа. Защо я Боготворим? За мен първата бе на сън със Самодива. Всяка следваща с любов, бе и остава първа, защото последна просто няма, докато любима има
  • мило и нежно...написано с обич, хубаво е.
  • Много мил стих! Първата целувка!...
  • Много е мило, това че си сред нас!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...