21.01.2009 г., 13:08

Първата целувка

1.3K 0 4

                                        Първата целувка

 

                        Изпращах те след първата ни среща.

                        За много неща бяхме разговаряли с теб,

                        но вътре някъде в мен нещо празно усещах,

                       нещо не беше довършено - нещо не беше в ред.

 

                         Докоснах плахо раменете ти нежни.

                        Сърдцето ми  започна по-силно да тупти.

                         В ръцете си усещах нещо ефирно - нетленно!

                         Почувствах главата ти на моите гърди.

                       

                         Целунах те по бузката като сестричка.

                         Усетих нежността на твоя дъх.

                         За първи път се докосвах до момиче,

                         колко щастлив и радостен тогава бях!

                                             1948 година

                         След това съм те целувал много - страстно!

                          Колко пъти сме изпадали в сладостна забрава,

                          но първата целувка - това нещо прекрасно,

                          скъп спомен от младостта за двамата остава.

 

                          Още помня първата целувка,

                         която ме изпълни с нежна топлина.

 

                                 допълнено през 1998 година.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах, тази първа. Защо я Боготворим? За мен първата бе на сън със Самодива. Всяка следваща с любов, бе и остава първа, защото последна просто няма, докато любима има
  • мило и нежно...написано с обич, хубаво е.
  • Много мил стих! Първата целувка!...
  • Много е мило, това че си сред нас!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...