21.01.2009 г., 13:08

Първата целувка

1.3K 0 4

                                        Първата целувка

 

                        Изпращах те след първата ни среща.

                        За много неща бяхме разговаряли с теб,

                        но вътре някъде в мен нещо празно усещах,

                       нещо не беше довършено - нещо не беше в ред.

 

                         Докоснах плахо раменете ти нежни.

                        Сърдцето ми  започна по-силно да тупти.

                         В ръцете си усещах нещо ефирно - нетленно!

                         Почувствах главата ти на моите гърди.

                       

                         Целунах те по бузката като сестричка.

                         Усетих нежността на твоя дъх.

                         За първи път се докосвах до момиче,

                         колко щастлив и радостен тогава бях!

                                             1948 година

                         След това съм те целувал много - страстно!

                          Колко пъти сме изпадали в сладостна забрава,

                          но първата целувка - това нещо прекрасно,

                          скъп спомен от младостта за двамата остава.

 

                          Още помня първата целувка,

                         която ме изпълни с нежна топлина.

 

                                 допълнено през 1998 година.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах, тази първа. Защо я Боготворим? За мен първата бе на сън със Самодива. Всяка следваща с любов, бе и остава първа, защото последна просто няма, докато любима има
  • мило и нежно...написано с обич, хубаво е.
  • Много мил стих! Първата целувка!...
  • Много е мило, това че си сред нас!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...