Първата дама на сърцето ти
Две китари
в тази нощ безумна
за нас разпръснаха мълва...
За скрити страсти
в тишина безлунна,
за старата любов и... за...
И в малка
нощна серенада,
в нестройната пътека, под дъжда,
сърцето
вкусва със наслада
греха свещен
и ведно с блян,
от нас отдавна замечтан,
опитва с рима да представи,
в неотразима светлина
да сътвори екстаз върховен,
за туй едва ли ще си ти виновен!!!
05.2010
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados
