Първата дама на сърцето ти
Две китари
в тази нощ безумна
за нас разпръснаха мълва...
За скрити страсти
в тишина безлунна,
за старата любов и... за...
И в малка
нощна серенада,
в нестройната пътека, под дъжда,
сърцето
вкусва със наслада
греха свещен
и ведно с блян,
от нас отдавна замечтан,
опитва с рима да представи,
в неотразима светлина
да сътвори екстаз върховен,
за туй едва ли ще си ти виновен!!!
05.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
