1 dic 2008, 17:20

Първата любов

  Poesía
2.6K 0 27

Не се забравя първата любов

и първата жадувана целувка,

не си отива трепетният зов

и нежната сънувана милувка.


В сърцето ти завинаги трепти

и гуши се в душата надълбоко,

а влажните и бисерни очи

са приказно отворени широко.


Дори в съня е винаги със теб,

за да те топли в нощите студени

и да стопи натрупания лед,

за да поникнат розите червени.


Не се забравя първата любов

и първата отронена въздишка,

понася се със всеки изгрев нов,

за да плете безкрайната си нишка.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • понякога ми се ще да забравя...хубав стих!
  • много нежно и красиво! усмихна ме!
  • Поздрави и за този стих!!!
  • Ех, спомени прекрасни! Поздрави!
  • Прекрасна е, но само ако дойде. Другото е само несподелена болка... Стихът е прекрасен, накара ме да замечтая...благодаря ти...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...