1 дек. 2008 г., 17:20

Първата любов

2.6K 0 27

Не се забравя първата любов

и първата жадувана целувка,

не си отива трепетният зов

и нежната сънувана милувка.


В сърцето ти завинаги трепти

и гуши се в душата надълбоко,

а влажните и бисерни очи

са приказно отворени широко.


Дори в съня е винаги със теб,

за да те топли в нощите студени

и да стопи натрупания лед,

за да поникнат розите червени.


Не се забравя първата любов

и първата отронена въздишка,

понася се със всеки изгрев нов,

за да плете безкрайната си нишка.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • понякога ми се ще да забравя...хубав стих!
  • много нежно и красиво! усмихна ме!
  • Поздрави и за този стих!!!
  • Ех, спомени прекрасни! Поздрави!
  • Прекрасна е, но само ако дойде. Другото е само несподелена болка... Стихът е прекрасен, накара ме да замечтая...благодаря ти...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...