Първата вълчица

24 jun 2014, 21:24

Poesía » Filosófica

1119 0 3

Нося на плещите си целия свят -

болен и безгрешен.

Купувам си рокля -

черна, поредната,

хайку на моята скръб.

Излагам гърди на показ -

плача и кърмя.

На четири крака е моята всеотдайност,

вълчица на каишка.

Рим още не е сътворен,

дори не сме излезли от Едем.

Аз съм първата змия,

аз съм първата болка.

Аз съм първата жена.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ledohod (Георги Христов)

2014-10-05T17:31:27+03:00

Ева,не измисляй Рим отново!Да се поразходим из Лацио,да осиновим Ромул и Рем,за да може Мусолини да продава сватбени рокли на опашката от невинни жертви на нашето незабравимо бъдеще...Ще бъда с гол костюм.
Много ми хареса!Още един шедьовър на каишка...
divcviat (Росен Иванов)

2014-06-26T10:23:50+03:00

Мъдро,човешко,смело и женствено!ХАРЕСАХ
Katriona (Кети Рашева)

2014-06-25T10:55:08+03:00

Импозантно!