Нося на плещите си целия свят -
болен и безгрешен.
Купувам си рокля -
черна, поредната,
хайку на моята скръб.
Излагам гърди на показ -
плача и кърмя.
На четири крака е моята всеотдайност,
вълчица на каишка.
Рим още не е сътворен,
дори не сме излезли от Едем.
Аз съм първата змия,
аз съм първата болка.
Аз съм първата жена.
© Сатин Роксан All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
