satine (Сатин Роксан)
37 53
24.06.2014 г., 21:24 ч.

Първата вълчица 

  Поезия » Философска
986 0 3

Нося на плещите си целия свят -

болен и безгрешен.

Купувам си рокля -

черна, поредната,

хайку на моята скръб.

Излагам гърди на показ -

плача и кърмя.

На четири крака е моята всеотдайност,

вълчица на каишка.

Рим още не е сътворен,

дори не сме излезли от Едем.

Аз съм първата змия,

аз съм първата болка.

Аз съм първата жена.

© Сатин Роксан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ева,не измисляй Рим отново!Да се поразходим из Лацио,да осиновим Ромул и Рем,за да може Мусолини да продава сватбени рокли на опашката от невинни жертви на нашето незабравимо бъдеще...Ще бъда с гол костюм.
    Много ми хареса!Още един шедьовър на каишка...
  • Мъдро,човешко,смело и женствено!ХАРЕСАХ
  • Импозантно!
Предложения
: ??:??