24 июн. 2014 г., 21:24

Първата вълчица 

  Поэзия » Философская
1110 0 3

Нося на плещите си целия свят -

болен и безгрешен.

Купувам си рокля -

черна, поредната,

хайку на моята скръб.

Излагам гърди на показ -

плача и кърмя.

На четири крака е моята всеотдайност,

вълчица на каишка.

Рим още не е сътворен,

дори не сме излезли от Едем.

Аз съм първата змия,

аз съм първата болка.

Аз съм първата жена.

© Сатин Роксан Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ева,не измисляй Рим отново!Да се поразходим из Лацио,да осиновим Ромул и Рем,за да може Мусолини да продава сватбени рокли на опашката от невинни жертви на нашето незабравимо бъдеще...Ще бъда с гол костюм.
    Много ми хареса!Още един шедьовър на каишка...
  • Мъдро,човешко,смело и женствено!ХАРЕСАХ
  • Импозантно!
Предложения
: ??:??