Първи май

2 may 2015, 19:04

Poesía

1636 0 2

Родината мирише на кюфтета.
Родината е земният ни Рай.
Трудът е спомен, който ярко свети
и споменава се на първи май.

Навикът да гони петилетки
е с българина в чуждите земи.
Доспехи са му каски и жилетки,
а знамена са майчини сълзи.

Всеки ден излитат самолети.
Трудещите наши нямат край.
Триста дена този празник свети.
Триста дена, вън е първи май.

Чуждите държави процъфтяват.
Чуждите държави са в прогрес.
Макар че този празник не признават,
те имат Утре, почнато от Днес.

Честито, наши родни мафиоти,
живеещи като в самия Рай.
България е днеска по килоти,
ала празнува с бира - първи май.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

stoyna (Стойна Димова)

2015-05-03T13:31:35+03:00

Актуално и истинско стихотворение, което ни връща много години назад, когато се стремяхме да превърнем септември в май и далеч напред, където нищо не се забелязва да ни вдъхне малко вяра за бъдещето.
Жалко за имегрантите и тежко на тези, които останаха тука, а за пенсионерите...нямам думи.
Поздравявам те, Вальо! Бъди жив и здрав и кураж!
mislitelq (Георги Каменов)

2015-05-02T20:59:42+03:00

Ха наздраве, пък нали знаеш - Ако съдим по изпития алкохол тук, то май секи ден празнуваме...