2 мая 2015 г., 19:04

Първи май

1.9K 1 2

Родината мирише на кюфтета.
Родината е земният ни Рай.
Трудът е спомен, който ярко свети
и споменава се на първи май.


Навикът да гони петилетки
е с българина в чуждите земи.
Доспехи са му каски и жилетки,
а знамена са майчини сълзи.


Всеки ден излитат самолети.
Трудещите наши нямат край.
Триста дена този празник свети.
Триста дена, вън е първи май.


Чуждите държави процъфтяват.
Чуждите държави са в прогрес.
Макар че този празник не признават,
те имат Утре, почнато от Днес.


Честито, наши родни мафиоти,
живеещи като в самия Рай.
България е днеска по килоти,
ала празнува с бира - първи май.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Актуално и истинско стихотворение, което ни връща много години назад, когато се стремяхме да превърнем септември в май и далеч напред, където нищо не се забелязва да ни вдъхне малко вяра за бъдещето.
    Жалко за имегрантите и тежко на тези, които останаха тука, а за пенсионерите...нямам думи.
    Поздравявам те, Вальо! Бъди жив и здрав и кураж!
  • Ха наздраве, пък нали знаеш - Ако съдим по изпития алкохол тук, то май секи ден празнуваме...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...