2 мая 2015 г., 19:04

Първи май

1.9K 1 2

Родината мирише на кюфтета.
Родината е земният ни Рай.
Трудът е спомен, който ярко свети
и споменава се на първи май.


Навикът да гони петилетки
е с българина в чуждите земи.
Доспехи са му каски и жилетки,
а знамена са майчини сълзи.


Всеки ден излитат самолети.
Трудещите наши нямат край.
Триста дена този празник свети.
Триста дена, вън е първи май.


Чуждите държави процъфтяват.
Чуждите държави са в прогрес.
Макар че този празник не признават,
те имат Утре, почнато от Днес.


Честито, наши родни мафиоти,
живеещи като в самия Рай.
България е днеска по килоти,
ала празнува с бира - първи май.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Актуално и истинско стихотворение, което ни връща много години назад, когато се стремяхме да превърнем септември в май и далеч напред, където нищо не се забелязва да ни вдъхне малко вяра за бъдещето.
    Жалко за имегрантите и тежко на тези, които останаха тука, а за пенсионерите...нямам думи.
    Поздравявам те, Вальо! Бъди жив и здрав и кураж!
  • Ха наздраве, пък нали знаеш - Ако съдим по изпития алкохол тук, то май секи ден празнуваме...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...