2.05.2015 г., 19:04

Първи май

1.9K 1 2

Родината мирише на кюфтета.
Родината е земният ни Рай.
Трудът е спомен, който ярко свети
и споменава се на първи май.


Навикът да гони петилетки
е с българина в чуждите земи.
Доспехи са му каски и жилетки,
а знамена са майчини сълзи.


Всеки ден излитат самолети.
Трудещите наши нямат край.
Триста дена този празник свети.
Триста дена, вън е първи май.


Чуждите държави процъфтяват.
Чуждите държави са в прогрес.
Макар че този празник не признават,
те имат Утре, почнато от Днес.


Честито, наши родни мафиоти,
живеещи като в самия Рай.
България е днеска по килоти,
ала празнува с бира - първи май.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Актуално и истинско стихотворение, което ни връща много години назад, когато се стремяхме да превърнем септември в май и далеч напред, където нищо не се забелязва да ни вдъхне малко вяра за бъдещето.
    Жалко за имегрантите и тежко на тези, които останаха тука, а за пенсионерите...нямам думи.
    Поздравявам те, Вальо! Бъди жив и здрав и кураж!
  • Ха наздраве, пък нали знаеш - Ако съдим по изпития алкохол тук, то май секи ден празнуваме...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...