5 jul 2013, 9:44

Първи Стъпки 

  Poesía » Del paisaje
475 0 0

Първи Стъпки


Пропука се кората, разлисти се листото.
Уплашено с  тих рев се показа на повърхността.
Никой не разбра.
Какво ли беше това?
Нечий живот беше!
Прегърна го слънцето със светлина, по-топла от майчината прегръдка.
А дали не беше майчината?
Какво ли беше това?
И това не се разбра.

Продължавайки да разглежда със светлина,
слънцето живот даде на цяла на една земя.
И аз като слънцето искам да бъда.
Като него живот да давам.
Просто да бъда!
Ако щете,
Бог ме наречете!
Но, едва ли…

Да оставим човешката алчност
в мрак, в прах… там при бедните души, дето дирят пътя.
Все им казвам, че не що го намерят, тъй задавени от прах.
Потеглям! Тръгвам смело напред и се сбогувам!
Слънцето ме води и показва как живот се раздава.
Не грея като него, но с думи мога нежно да погаля.
Да! Това ще правя!
Ще открия пътя.
Денем със слънчеви лъчи,
нощем със звездите.
Ще се спирам по пътя,
за да кажа благодаря за живота!
Ах, на всяка крачка живот!
Няма край това чудо…

© Дениз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??