5 jul 2013, 9:44

Първи Стъпки

722 0 0

Първи Стъпки


Пропука се кората, разлисти се листото.
Уплашено с  тих рев се показа на повърхността.
Никой не разбра.
Какво ли беше това?
Нечий живот беше!
Прегърна го слънцето със светлина, по-топла от майчината прегръдка.
А дали не беше майчината?
Какво ли беше това?
И това не се разбра.

Продължавайки да разглежда със светлина,
слънцето живот даде на цяла на една земя.
И аз като слънцето искам да бъда.
Като него живот да давам.
Просто да бъда!
Ако щете,
Бог ме наречете!
Но, едва ли…

Да оставим човешката алчност
в мрак, в прах… там при бедните души, дето дирят пътя.
Все им казвам, че не що го намерят, тъй задавени от прах.
Потеглям! Тръгвам смело напред и се сбогувам!
Слънцето ме води и показва как живот се раздава.
Не грея като него, но с думи мога нежно да погаля.
Да! Това ще правя!
Ще открия пътя.
Денем със слънчеви лъчи,
нощем със звездите.
Ще се спирам по пътя,
за да кажа благодаря за живота!
Ах, на всяка крачка живот!
Няма край това чудо…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дениз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...