Jul 5, 2013, 9:44 AM

Първи Стъпки

720 0 0

Първи Стъпки


Пропука се кората, разлисти се листото.
Уплашено с  тих рев се показа на повърхността.
Никой не разбра.
Какво ли беше това?
Нечий живот беше!
Прегърна го слънцето със светлина, по-топла от майчината прегръдка.
А дали не беше майчината?
Какво ли беше това?
И това не се разбра.

Продължавайки да разглежда със светлина,
слънцето живот даде на цяла на една земя.
И аз като слънцето искам да бъда.
Като него живот да давам.
Просто да бъда!
Ако щете,
Бог ме наречете!
Но, едва ли…

Да оставим човешката алчност
в мрак, в прах… там при бедните души, дето дирят пътя.
Все им казвам, че не що го намерят, тъй задавени от прах.
Потеглям! Тръгвам смело напред и се сбогувам!
Слънцето ме води и показва как живот се раздава.
Не грея като него, но с думи мога нежно да погаля.
Да! Това ще правя!
Ще открия пътя.
Денем със слънчеви лъчи,
нощем със звездите.
Ще се спирам по пътя,
за да кажа благодаря за живота!
Ах, на всяка крачка живот!
Няма край това чудо…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дениз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...