20 ene 2009, 9:10

Първична откровенност

1K 0 8

Желанието страстно разсъблякох,
по-голо е отвсякога, помни...
Но само във съня понякога
те имам, а те нямам и боли...

С първична откровеност пропълзяват
по кожата ми капки топъл грях...
Нощта над мен се просълзява,
че пак в съня си с тебе бях...

Ще дойде онзи миг си обещавам,
във който ще се срутят в мен стени...
да можеш бавно да се наслаждаваш
на тайните на клетките ми ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Блак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Един смислен коментар ! Благодаря ти , Майсторе , аз съм нова тук и още се оглеждам!
  • Клетките са най-малките жизнени единици, но са все пак част от материята.Дали имат и самостоятелни души?Никой не знае колко вселени живеят една в друга и колко животи - един в друг!
  • Поща!
  • Чувствено! И тъжно, но ми хареса!
  • Вкус , казал заека...и

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...