29 sept 2020, 19:20

Първите

  Poesía » Otra
577 3 3

 

Да се помолим за братята на Лазар,

живеещи тихо, умиращи тихо,

без  светски шум, 

без ръкопляскане,

без траурни речи,

без надгробни ридания,

без каскади от цветя,

без брътвежи за доброта.

Без никой и без нищо.

За братята на Лазар,

охулвани приживе,

обвинявани във лицемерие,

оклеветени, бити,

унижавани от злобата на злите.

Които нямат тук ни дом, ни слава,

избягали от суетата на безумието.

Лазаревите братя - непознати за света,

със имена, записани на небесата,

поменати и след свършека на този свят,

избралите известността

да бъдеш най-последен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за съпричастността на Младен, Стойчо и Петър! Сърдечно!
  • 🙏!!!
    Амин.
  • Да, последните остават неупоменати от хората, но ще живеят в Божията памет. Да си спомним и притчита за последните на лозето Господне. Битите, унижените и оскърбените - тяхно е небесното царство!
    Великолепно стихотворение, Бояна. Идейно и много силно! Поздравление!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...