29 sept 2020, 19:20

Първите 

  Poesía » Otra
368 3 3

 

Да се помолим за братята на Лазар,

живеещи тихо, умиращи тихо,

без  светски шум, 

без ръкопляскане,

без траурни речи,

без надгробни ридания,

без каскади от цветя,

без брътвежи за доброта.

Без никой и без нищо.

За братята на Лазар,

охулвани приживе,

обвинявани във лицемерие,

оклеветени, бити,

унижавани от злобата на злите.

Които нямат тук ни дом, ни слава,

избягали от суетата на безумието.

Лазаревите братя - непознати за света,

със имена, записани на небесата,

поменати и след свършека на този свят,

избралите известността

да бъдеш най-последен.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за съпричастността на Младен, Стойчо и Петър! Сърдечно!
  • 🙏!!!
    Амин.
  • Да, последните остават неупоменати от хората, но ще живеят в Божията памет. Да си спомним и притчита за последните на лозето Господне. Битите, унижените и оскърбените - тяхно е небесното царство!
    Великолепно стихотворение, Бояна. Идейно и много силно! Поздравление!
Propuestas
: ??:??