29.09.2020 г., 19:20

Първите

576 3 3

 

Да се помолим за братята на Лазар,

живеещи тихо, умиращи тихо,

без  светски шум, 

без ръкопляскане,

без траурни речи,

без надгробни ридания,

без каскади от цветя,

без брътвежи за доброта.

Без никой и без нищо.

За братята на Лазар,

охулвани приживе,

обвинявани във лицемерие,

оклеветени, бити,

унижавани от злобата на злите.

Които нямат тук ни дом, ни слава,

избягали от суетата на безумието.

Лазаревите братя - непознати за света,

със имена, записани на небесата,

поменати и след свършека на този свят,

избралите известността

да бъдеш най-последен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за съпричастността на Младен, Стойчо и Петър! Сърдечно!
  • 🙏!!!
    Амин.
  • Да, последните остават неупоменати от хората, но ще живеят в Божията памет. Да си спомним и притчита за последните на лозето Господне. Битите, унижените и оскърбените - тяхно е небесното царство!
    Великолепно стихотворение, Бояна. Идейно и много силно! Поздравление!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...