6 nov 2008, 18:36

Първите ни двадесет години

  Poesía » Otra
905 0 3


Днес имаме повод за поглед назад,
за спомени летни, за спомени зимни...
В борби ежедневни, възходи и спад,
преминахме двайсет съвместни години!

И сякаш бе вчера, почти на игра,
потеглихме двама, на всичко готови,
а още вървим, пак ръка за ръка,
открили любов, не семейни окови.

Щастливци сме с теб, че в безумния бяг
останахме заедно, в обща посока.
В морето житейско изградихме си бряг,
уютно е там. Благодарна съм Богу!

Обичам те, знаеш го много добре,
и твоята обич ме топли и сгрява.
За лесно - не ни е. Не винаги е!
Но пътят ни с теб все напред продължава... :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обичам послания за Вярността! Това е едно от тях!
  • Не съм сигурна за каква точно любов говориш в случая,но каквато и да е ,описанието и е красиво и почти идеално,казвам "почти" ,защото само хубаво не е на добре,както сама си отразила в стиха..Желая всекиму,и на теб,подобни взаимоотношения.чувала съм,че когато двама са влюбени гледат един към друг ,а когато имат общи стремежи и дълбока връзка,гледат в една посока.


    Щастливци сме с теб, че в безумния бяг
    останахме заедно, в обща посока.

    Дано сте заедно напред ,но и един(едни) до други в същия момент!
  • Много съвместно щастие ви желая на вас заедно с прекрасните ви деца! С обич Ани.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....