Nov 6, 2008, 6:36 PM

Първите ни двадесет години 

  Poetry » Other
624 0 3


Днес имаме повод за поглед назад,
за спомени летни, за спомени зимни...
В борби ежедневни, възходи и спад,
преминахме двайсет съвместни години!

И сякаш бе вчера, почти на игра,
потеглихме двама, на всичко готови,
а още вървим, пак ръка за ръка,
открили любов, не семейни окови.

Щастливци сме с теб, че в безумния бяг
останахме заедно, в обща посока.
В морето житейско изградихме си бряг,
уютно е там. Благодарна съм Богу!

Обичам те, знаеш го много добре,
и твоята обич ме топли и сгрява.
За лесно - не ни е. Не винаги е!
Но пътят ни с теб все напред продължава... :)

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Обичам послания за Вярността! Това е едно от тях!
  • Не съм сигурна за каква точно любов говориш в случая,но каквато и да е ,описанието и е красиво и почти идеално,казвам "почти" ,защото само хубаво не е на добре,както сама си отразила в стиха..Желая всекиму,и на теб,подобни взаимоотношения.чувала съм,че когато двама са влюбени гледат един към друг ,а когато имат общи стремежи и дълбока връзка,гледат в една посока.


    Щастливци сме с теб, че в безумния бяг
    останахме заедно, в обща посока.

    Дано сте заедно напред ,но и един(едни) до други в същия момент!
  • Много съвместно щастие ви желая на вас заедно с прекрасните ви деца! С обич Ани.
Random works
: ??:??