5 may 2015, 20:17

Първият ден на Мира

  Poesía » Civil
670 1 2

13.04.2015

Мария Събева

 

     Първият ден на Мира

 

Първият ден на мира – една мечта,

изстрадана и извоювана с цената

на милиони жертви по света.

Ден на Европа! Ден на Радостта!

 

Седемдесет години оттогава,

но радва ли ни траен мир?

Терорът на „Ислямската държава“

заплашва ни сега безспир.

 

Джихадът се модернизира

и армията му нарасна.

Чрез интернет бойци събира

и за война зове опасна.

 

Война подмолна и коварна

мира световен застрашава.

Ще трябва политика отговорна

в света и в нашата държава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мирът - Вечната илюзия на човека...
  • Поздравявам те, Мария




    Поздравявам те, Мария!С творбата си повдигаш много важен проблем!
    От всякъде ни дебнат заплахи.Добре е, че тръбиш за тези опасности.
    Поздравявам те за гражданската ти съвест! Лека вечер!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...