30 mar 2012, 21:25

Първият мартенски ден 

  Poesía » Filosófica
441 0 0

  

Първият мартенски ден

огън във мене запали.

Нещо докрай прегоря,

друго започна да пари!

 

Колко е светло навън!

Слънце в душата ми има!

Свърши досадният сън,

в плен е и моята зима.

 

Радост в сърцето ми ври.

Сила очите пръскат.

Тез буреносни искри

мислите правят ми дръзки.

 

Първият мартенски ден

много неща ми донесе… -

сняг, с топлина надарен,

носещ във себе си песен!

 


© Сафия Сандерс Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??