Първият мартенски ден
огън във мене запали.
Нещо докрай прегоря,
друго започна да пари!
Колко е светло навън!
Слънце в душата ми има!
Свърши досадният сън,
в плен е и моята зима.
Радост в сърцето ми ври.
Сила очите пръскат.
Тез буреносни искри
мислите правят ми дръзки.
Първият мартенски ден
много неща ми донесе… -
сняг, с топлина надарен,
носещ във себе си песен!
© Сафия Сандерс Всички права запазени