Първият мартенски ден

Poetry » Philosophical

634 0 0

огън във мене запали.

Нещо докрай прегоря,

друго започна да пари!

Колко е светло навън!

Слънце в душата ми има!

Свърши досадният сън,

в плен е и моята зима.

Радост в сърцето ми ври.

Сила очите пръскат.

Тез буреносни искри

мислите правят ми дръзки.

Първият мартенски ден

много неща ми донесе… -

сняг, с топлина надарен,

носещ във себе си песен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0