Първият мартенски ден

Poetry » Philosophical

630 0 0

огън във мене запали.

Нещо докрай прегоря,

друго започна да пари!

Колко е светло навън!

Слънце в душата ми има!

Свърши досадният сън,

в плен е и моята зима.

Радост в сърцето ми ври.

Сила очите пръскат.

Тез буреносни искри

мислите правят ми дръзки.

Първият мартенски ден

много неща ми донесе… -

сняг, с топлина надарен,

носещ във себе си песен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0