Още по­м­ня пър­ва­та ни сре­ща!
Млад чо­век ус­ми­х­на се от­с­ре­ща,
а по­г­ле­дът му, благ и оза­рен,
беше топъл, нежен, вдъхновен.
Учителят про­те­г­на дла­ни
и като ли­с­ти раз­пи­ля­ни
прогони той тревогата у мен.
Ус­ми­х­на ми се есен­ният ден.
Всичко друго зад пра­га ос­та­на.
Гла­сът му - пра­з­ни­ч­на кам­ба­на,
детските ми сетива погали
и мечти красиви в мен разпали... ...