evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
19.05.2011 г., 7:39 ч.

Първият ми учител 

  Поезия » Друга
2204 0 3

Още по­м­ня пър­ва­та ни сре­ща!

Млад чо­век ус­ми­х­на се от­с­ре­ща,

а по­г­ле­дът му, благ и оза­рен,

беше топъл, нежен, вдъхновен.

 

Учителят  про­те­г­на дла­ни

и като ли­с­ти раз­пи­ля­ни

прогони той тревогата у мен.

Ус­ми­х­на ми се есен­ният ден.

 

Всичко друго зад пра­га ос­та­на.

Гла­сът му - пра­з­ни­ч­на кам­ба­на,

детските ми сетива погали

и мечти красиви в мен разпали...

 

В този миг  ду­ша­та ми  по­т­ръ­п­на,

ста­на по-от­к­ри­та, по-до­с­тъ­п­на…

Та­ка го по­м­ня - благ и оза­рен -

с дар божествен сякаш бе дарен.

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно стихотворение!
    Просълзи ме!
    Възхищавам ти се!
  • Първият учител се помни!
  • Благодаря ти, Илко! Такава трябва да е душата на всеки поет, за да се родят в нея стихове от неподправени чувства. Знаеш го по себе си, нали?
    Поздравявам те с наближаващия празник да светлината и прогреса!
Предложения
: ??:??