Първият ми учител
Още помня първата ни среща!
Млад човек усмихна се отсреща,
а погледът му, благ и озарен,
беше топъл, нежен, вдъхновен.
Учителят протегна длани
и като листи разпиляни
прогони той тревогата у мен.
Усмихна ми се есенният ден.
Всичко друго зад прага остана.
Гласът му - празнична камбана,
детските ми сетива погали
и мечти красиви в мен разпали...
В този миг душата ми потръпна,
стана по-открита, по-достъпна…
Така го помня - благ и озарен -
с дар божествен сякаш бе дарен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
