May 19, 2011, 7:39 AM

Първият ми учител

  Poetry » Other
2.8K 0 3

Още по­м­ня пър­ва­та ни сре­ща!

Млад чо­век ус­ми­х­на се от­с­ре­ща,

а по­г­ле­дът му, благ и оза­рен,

беше топъл, нежен, вдъхновен.

 

Учителят  про­те­г­на дла­ни

и като ли­с­ти раз­пи­ля­ни

прогони той тревогата у мен.

Ус­ми­х­на ми се есен­ният ден.

 

Всичко друго зад пра­га ос­та­на.

Гла­сът му - пра­з­ни­ч­на кам­ба­на,

детските ми сетива погали

и мечти красиви в мен разпали...

 

В този миг  ду­ша­та ми  по­т­ръ­п­на,

ста­на по-от­к­ри­та, по-до­с­тъ­п­на…

Та­ка го по­м­ня - благ и оза­рен -

с дар божествен сякаш бе дарен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно стихотворение!
    Просълзи ме!
    Възхищавам ти се!
  • Първият учител се помни!
  • Благодаря ти, Илко! Такава трябва да е душата на всеки поет, за да се родят в нея стихове от неподправени чувства. Знаеш го по себе си, нали?
    Поздравявам те с наближаващия празник да светлината и прогреса!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...