19 feb 2019, 4:16

Първо кокиче

  Poesía
1.3K 2 0

Забравих, че мога да бъда щастлива.

В очите ми плават куп лодки от мрак —

по здрач със сълзите ми тайно преливат,

превръщат се в лъч, който всъщност е знак...

 

По горски поляни от обич ще тичам,

усмивки и време за смях ще си дам.

Ще бъда за себе си първо кокиче,

до люляци бели ще спра... и оттам

 

с походка на котка ще тръгна по стъпки,

от радост оставени в летния плам.

Порочно ще пия най-вкусните глътки...

Аз няма най-светлия зов да предам.

 

Забравих, че мога да бъда щастлива.

И тъмното в мен ме смалява до плач.

Защо най-бодливите рози поливам?

На своето слънце съм верен палач.

 

На немите бездната тръпне за мен.

Премръзнах, треперя — врабец без крила.

Дали беше чудо — в последния ден

почувствах как краят роди началá...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...