4 abr 2008, 13:22

Първо стихче - за добре дошло

  Poesía » Otra
1.2K 0 19
Да разкриеш своето стихотворение,
да оголиш своята душа,
да се отдадеш на откровение,
трудно е, а може би греша.
Туй, що съм крила и от близки аз,
как лесно реших да го споделям с вас,
Туй, що съм пазела в моето сърце -
треперещите стихове, волното перце.
Туй, що пред поети - един или двама,
с трепетни устни съм разкривала нямо.
Туй, що е тайна, породена от неволи,
от вопли, копнежи, вече ме моли...
Моли ме да не гние сред листа пожълтели,
а от неопитни творения да станат - умели.
Пред вас, мили творци, своя път открили,
пред вас, непознати - критични, мили.
Търси разбиране в нечии очи
това, което дълго по листи се кри.
Тук мисля опит и смелост да събирам,
и в критиките поука да намирам.
Стихче е сто и първо в моите тефтери.
Но тук е първо - първо място ще намери.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Белодрешка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...