4.04.2008 г., 13:22

Първо стихче - за добре дошло

1.2K 0 19
Да разкриеш своето стихотворение,
да оголиш своята душа,
да се отдадеш на откровение,
трудно е, а може би греша.
Туй, що съм крила и от близки аз,
как лесно реших да го споделям с вас,
Туй, що съм пазела в моето сърце -
треперещите стихове, волното перце.
Туй, що пред поети - един или двама,
с трепетни устни съм разкривала нямо.
Туй, що е тайна, породена от неволи,
от вопли, копнежи, вече ме моли...
Моли ме да не гние сред листа пожълтели,
а от неопитни творения да станат - умели.
Пред вас, мили творци, своя път открили,
пред вас, непознати - критични, мили.
Търси разбиране в нечии очи
това, което дълго по листи се кри.
Тук мисля опит и смелост да събирам,
и в критиките поука да намирам.
Стихче е сто и първо в моите тефтери.
Но тук е първо - първо място ще намери.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белодрешка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....