4.04.2008 г., 13:22

Първо стихче - за добре дошло

1.2K 0 19
Да разкриеш своето стихотворение,
да оголиш своята душа,
да се отдадеш на откровение,
трудно е, а може би греша.
Туй, що съм крила и от близки аз,
как лесно реших да го споделям с вас,
Туй, що съм пазела в моето сърце -
треперещите стихове, волното перце.
Туй, що пред поети - един или двама,
с трепетни устни съм разкривала нямо.
Туй, що е тайна, породена от неволи,
от вопли, копнежи, вече ме моли...
Моли ме да не гние сред листа пожълтели,
а от неопитни творения да станат - умели.
Пред вас, мили творци, своя път открили,
пред вас, непознати - критични, мили.
Търси разбиране в нечии очи
това, което дълго по листи се кри.
Тук мисля опит и смелост да събирам,
и в критиките поука да намирам.
Стихче е сто и първо в моите тефтери.
Но тук е първо - първо място ще намери.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белодрешка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...