4 апр. 2008 г., 13:22

Първо стихче - за добре дошло

1.2K 0 19
Да разкриеш своето стихотворение,
да оголиш своята душа,
да се отдадеш на откровение,
трудно е, а може би греша.
Туй, що съм крила и от близки аз,
как лесно реших да го споделям с вас,
Туй, що съм пазела в моето сърце -
треперещите стихове, волното перце.
Туй, що пред поети - един или двама,
с трепетни устни съм разкривала нямо.
Туй, що е тайна, породена от неволи,
от вопли, копнежи, вече ме моли...
Моли ме да не гние сред листа пожълтели,
а от неопитни творения да станат - умели.
Пред вас, мили творци, своя път открили,
пред вас, непознати - критични, мили.
Търси разбиране в нечии очи
това, което дълго по листи се кри.
Тук мисля опит и смелост да събирам,
и в критиките поука да намирам.
Стихче е сто и първо в моите тефтери.
Но тук е първо - първо място ще намери.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Белодрешка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...