29 may 2008, 22:38

Първосигнално 

  Poesía » Versos blancos
809 0 12

Край сивите прозорци

на живота си

вървях

и беше само нощ,

утихнала в ридание...

и смисъл.

До болка неизбежно

във пръстите ми

раждаха се капсули,

пулсиращи от страст

и пълнолуние...

В безкрайния единствен

абсолют

на тишината

сърцето ми заглъхна

в тежък дартс;

мишената на хорския театър...

И беше зримо всичко

в чакалнята

за падащи звезди.

И шепот се разнесе,

онемял:

"Животът е конкурс

първичен

за стръмни,

оцеляващи души..."

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??