29 мая 2008 г., 22:38

Първосигнално 

  Поэзия » Белые стихи
818 0 12

Край сивите прозорци

на живота си

вървях

и беше само нощ,

утихнала в ридание...

и смисъл.

До болка неизбежно

във пръстите ми

раждаха се капсули,

пулсиращи от страст

и пълнолуние...

В безкрайния единствен

абсолют

на тишината

сърцето ми заглъхна

в тежък дартс;

мишената на хорския театър...

И беше зримо всичко

в чакалнята

за падащи звезди.

И шепот се разнесе,

онемял:

"Животът е конкурс

първичен

за стръмни,

оцеляващи души..."

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??