Край сивите прозорци
на живота си
вървях
и беше само нощ,
утихнала в ридание...
и смисъл.
До болка неизбежно
във пръстите ми
раждаха се капсули,
пулсиращи от страст
и пълнолуние...
В безкрайния единствен
абсолют
на тишината
сърцето ми заглъхна
в тежък дартс;
мишената на хорския театър...
И беше зримо всичко
в чакалнята
за падащи звезди.
И шепот се разнесе,
онемял:
"Животът е конкурс
първичен
за стръмни,
оцеляващи души..."
© Геновева Христова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
