May 29, 2008, 10:38 PM

Първосигнално 

  Poetry » White poetry
810 0 12

Край сивите прозорци

на живота си

вървях

и беше само нощ,

утихнала в ридание...

и смисъл.

До болка неизбежно

във пръстите ми

раждаха се капсули,

пулсиращи от страст

и пълнолуние...

В безкрайния единствен

абсолют

на тишината

сърцето ми заглъхна

в тежък дартс;

мишената на хорския театър...

И беше зримо всичко

в чакалнята

за падащи звезди.

И шепот се разнесе,

онемял:

"Животът е конкурс

първичен

за стръмни,

оцеляващи души..."

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??