29.05.2008 г., 22:38 ч.

Първосигнално 

  Поезия » Бели стихове
817 0 12

Край сивите прозорци

на живота си

вървях

и беше само нощ,

утихнала в ридание...

и смисъл.

До болка неизбежно

във пръстите ми

раждаха се капсули,

пулсиращи от страст

и пълнолуние...

В безкрайния единствен

абсолют

на тишината

сърцето ми заглъхна

в тежък дартс;

мишената на хорския театър...

И беше зримо всичко

в чакалнята

за падащи звезди.

И шепот се разнесе,

онемял:

"Животът е конкурс

първичен

за стръмни,

оцеляващи души..."

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??