Първосигнално
Край сивите прозорци
на живота си
вървях
и беше само нощ,
утихнала в ридание...
и смисъл.
До болка неизбежно
във пръстите ми
раждаха се капсули,
пулсиращи от страст
и пълнолуние...
В безкрайния единствен
абсолют
на тишината
сърцето ми заглъхна
в тежък дартс;
мишената на хорския театър...
И беше зримо всичко
в чакалнята
за падащи звезди.
И шепот се разнесе,
онемял:
"Животът е конкурс
първичен
за стръмни,
оцеляващи души..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
