3 ene 2018, 23:22

Първото ми коледуване

686 0 2

ПЪРВОТО МИ КОЛЕДУВАНЕ

 

Аз в детството като се върна
си  спомням, че бях коледар.
И този сектор щом надзърна,
разбирам вече, че съм стар!

 

Тогава беше тежка зима,
гоината бе под снега...
Бе Коледа неповторима
и мойта първа суета.

 

Припрян очаквах Рождеството!
Бе  първа Коледа за мен!
Аз вярно служех на Доброто,
очаквах своя първи Ден!

 

С баща ми правих Коледница.
Изплетоха ми  нов калпак.
И молех селските дечица
да не виждат в мен хлапак!
 
На Коледа станах с петлите!
Дочаках първите деца.
Разщъкаха се махалите,
Забиха детските сърца!

 

Събуждаше се цяло село.
Припомняхме се песента,
в начало тихо, после смело...
И тръгнахме до утринта

 

И в мойта шарена торбичка,
притисках скъпите неща.
А радостта ни бе у всички.
Незабравима бе нощта!


 30.12.2017г. София

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих! От него лъха носталгия и топъл спомен за сурвакарските трепети и вълнения! Поздравления, Христо! Честита нова година!
  • Мили спомени! Усмихвам се на твоите.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...