3 ene 2018, 23:22

Първото ми коледуване

683 0 2

ПЪРВОТО МИ КОЛЕДУВАНЕ

 

Аз в детството като се върна
си  спомням, че бях коледар.
И този сектор щом надзърна,
разбирам вече, че съм стар!

 

Тогава беше тежка зима,
гоината бе под снега...
Бе Коледа неповторима
и мойта първа суета.

 

Припрян очаквах Рождеството!
Бе  първа Коледа за мен!
Аз вярно служех на Доброто,
очаквах своя първи Ден!

 

С баща ми правих Коледница.
Изплетоха ми  нов калпак.
И молех селските дечица
да не виждат в мен хлапак!
 
На Коледа станах с петлите!
Дочаках първите деца.
Разщъкаха се махалите,
Забиха детските сърца!

 

Събуждаше се цяло село.
Припомняхме се песента,
в начало тихо, после смело...
И тръгнахме до утринта

 

И в мойта шарена торбичка,
притисках скъпите неща.
А радостта ни бе у всички.
Незабравима бе нощта!


 30.12.2017г. София

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих! От него лъха носталгия и топъл спомен за сурвакарските трепети и вълнения! Поздравления, Христо! Честита нова година!
  • Мили спомени! Усмихвам се на твоите.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...