3 янв. 2018 г., 23:22

Първото ми коледуване

684 0 2

ПЪРВОТО МИ КОЛЕДУВАНЕ

 

Аз в детството като се върна
си  спомням, че бях коледар.
И този сектор щом надзърна,
разбирам вече, че съм стар!

 

Тогава беше тежка зима,
гоината бе под снега...
Бе Коледа неповторима
и мойта първа суета.

 

Припрян очаквах Рождеството!
Бе  първа Коледа за мен!
Аз вярно служех на Доброто,
очаквах своя първи Ден!

 

С баща ми правих Коледница.
Изплетоха ми  нов калпак.
И молех селските дечица
да не виждат в мен хлапак!
 
На Коледа станах с петлите!
Дочаках първите деца.
Разщъкаха се махалите,
Забиха детските сърца!

 

Събуждаше се цяло село.
Припомняхме се песента,
в начало тихо, после смело...
И тръгнахме до утринта

 

И в мойта шарена торбичка,
притисках скъпите неща.
А радостта ни бе у всички.
Незабравима бе нощта!


 30.12.2017г. София

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих! От него лъха носталгия и топъл спомен за сурвакарските трепети и вълнения! Поздравления, Христо! Честита нова година!
  • Мили спомени! Усмихвам се на твоите.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...