3.01.2018 г., 23:22 ч.

Първото ми коледуване 

  Поезия » Оди и поеми
483 0 2

ПЪРВОТО МИ КОЛЕДУВАНЕ

 

Аз в детството като се върна
си  спомням, че бях коледар.
И този сектор щом надзърна,
разбирам вече, че съм стар!

 

Тогава беше тежка зима,
гоината бе под снега...
Бе Коледа неповторима
и мойта първа суета.

 

Припрян очаквах Рождеството!
Бе  първа Коледа за мен!
Аз вярно служех на Доброто,
очаквах своя първи Ден!

 

С баща ми правих Коледница.
Изплетоха ми  нов калпак.
И молех селските дечица
да не виждат в мен хлапак!
 
На Коледа станах с петлите!
Дочаках първите деца.
Разщъкаха се махалите,
Забиха детските сърца!

 

Събуждаше се цяло село.
Припомняхме се песента,
в начало тихо, после смело...
И тръгнахме до утринта

 

И в мойта шарена торбичка,
притисках скъпите неща.
А радостта ни бе у всички.
Незабравима бе нощта!


 30.12.2017г. София

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен стих! От него лъха носталгия и топъл спомен за сурвакарските трепети и вълнения! Поздравления, Христо! Честита нова година!
  • Мили спомени! Усмихвам се на твоите.
Предложения
: ??:??