10 oct 2021, 15:55

Първото "Здравей" и последното "Сбогом"

  Poesía
544 0 0

Липсва ми, миризмата на цигари
И болката в гърдите се засилва
Само спомени за нас, които скоро ще изчезнат

Животът ми не означава толкова много за мен
И така, какъв е смисълът от тази катастрофа?

Задържам дъха си за чудо
Надявайки се, че дупката в сърцето ми ще се излекува по някакъв начин
Чувствам се толкова близо до ръба в момента
Иска ми се да успея да избягам,
защото умрях вътре хиляда пъти

Това е катастрофа

Всеки път, когато имам възможност
За да те погледна, ще се обърна
Да видя усмивката ти, но седим тук мълчаливо

Това е първото ми "Здравей" и последното "Сбогом"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...