10 oct 2021, 15:55

Първото "Здравей" и последното "Сбогом"

  Poesía
541 0 0

Липсва ми, миризмата на цигари
И болката в гърдите се засилва
Само спомени за нас, които скоро ще изчезнат

Животът ми не означава толкова много за мен
И така, какъв е смисълът от тази катастрофа?

Задържам дъха си за чудо
Надявайки се, че дупката в сърцето ми ще се излекува по някакъв начин
Чувствам се толкова близо до ръба в момента
Иска ми се да успея да избягам,
защото умрях вътре хиляда пъти

Това е катастрофа

Всеки път, когато имам възможност
За да те погледна, ще се обърна
Да видя усмивката ти, но седим тук мълчаливо

Това е първото ми "Здравей" и последното "Сбогом"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...