10 sept 2024, 13:58

Пъстрите ѝ очи

585 4 0

"Звездите или луната?" - попитаха ме.
"Очите ѝ." - отговорих.

 

Очите ѝ, сияещи с нежна любов,
отразяват целия небесен свят -
светлината и тъмнината преплетени в едно.
Там, кафявият цвят на земята
и зеленината на гората
се сливат, носейки покой.

В тях виждам лъчи 
в безкрайността на нощта. 
Спокойствието на дълбоките гори,
където дърветата шепнат тайни,
а земята пази топлината на залеза.

 

Очите ѝ бяха всичко,
което сърцето ми копнееше -
дълбочината на любовта и уюта на дома.
Всяко трептене на миглите ѝ
отразяваха сенките и лъчите на света.
Там вечността на светло кафявото
се срещаше с лекотата на зеления цвят.
Всяко листенце намираше своя клон,
а земята и небето бяха фон
на нейната божествена красота.

 

"Звездите или луната?" - попитаха ме отново.
"Очите ѝ." - казах,
защото те бяха домът,
където сърцето ми намери своето място.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...