10 сент. 2024 г., 13:58

Пъстрите ѝ очи

577 4 0

"Звездите или луната?" - попитаха ме.
"Очите ѝ." - отговорих.

 

Очите ѝ, сияещи с нежна любов,
отразяват целия небесен свят -
светлината и тъмнината преплетени в едно.
Там, кафявият цвят на земята
и зеленината на гората
се сливат, носейки покой.

В тях виждам лъчи 
в безкрайността на нощта. 
Спокойствието на дълбоките гори,
където дърветата шепнат тайни,
а земята пази топлината на залеза.

 

Очите ѝ бяха всичко,
което сърцето ми копнееше -
дълбочината на любовта и уюта на дома.
Всяко трептене на миглите ѝ
отразяваха сенките и лъчите на света.
Там вечността на светло кафявото
се срещаше с лекотата на зеления цвят.
Всяко листенце намираше своя клон,
а земята и небето бяха фон
на нейната божествена красота.

 

"Звездите или луната?" - попитаха ме отново.
"Очите ѝ." - казах,
защото те бяха домът,
където сърцето ми намери своето място.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мелиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...