25 sept 2019, 20:49

Пъстроокият

878 1 2

Пъстроокият

 

Очите- кадифени, топли, пъстри.
Погледна ме. Светът ми се изпъстри.
Усмихнах се. Със жест, съвсем нормален,
придърпа ме. Светът ми стана шарен.

 

С прегръдката ти, любовта пристигна.
Шаштисана бях. Не можах да мигна.
Не ми зададе никакви въпроси.
И осъзнах, за мене, ти какво си.

 

Не знам, дали успях да го покажа,
но тъй и не успях да ти го кажа,
че пулсът ти във вените ми тупа-
нали сме от еднаква кръвна група.

 

И продължавам с теб да си говоря,
да плача, да се смея и да споря.
Защото ти си все така до мене
във дните ми и в нощите студени-

 

на празното си място, незаето
и с пъстрия си поглед от портрета,
поставен над горящата камина-
непроменен от толкова години...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Роби!
  • "...Защото ти си все така до мене
    във дните ми и в нощите студени-
    на празното си място, незаето
    и с пъстрия си поглед от портрета..."
    Съкровен стих, излизащ от дълбините на душата!...
    Харесах, Мари Елен!...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...