25 sept 2019, 20:49

Пъстроокият

880 1 2

Пъстроокият

 

Очите- кадифени, топли, пъстри.
Погледна ме. Светът ми се изпъстри.
Усмихнах се. Със жест, съвсем нормален,
придърпа ме. Светът ми стана шарен.

 

С прегръдката ти, любовта пристигна.
Шаштисана бях. Не можах да мигна.
Не ми зададе никакви въпроси.
И осъзнах, за мене, ти какво си.

 

Не знам, дали успях да го покажа,
но тъй и не успях да ти го кажа,
че пулсът ти във вените ми тупа-
нали сме от еднаква кръвна група.

 

И продължавам с теб да си говоря,
да плача, да се смея и да споря.
Защото ти си все така до мене
във дните ми и в нощите студени-

 

на празното си място, незаето
и с пъстрия си поглед от портрета,
поставен над горящата камина-
непроменен от толкова години...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Роби!
  • "...Защото ти си все така до мене
    във дните ми и в нощите студени-
    на празното си място, незаето
    и с пъстрия си поглед от портрета..."
    Съкровен стих, излизащ от дълбините на душата!...
    Харесах, Мари Елен!...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...