Пъстроокият

25.09.2019 г., 20:49 ч.

Поезия » Любовна

449 1 2

Пъстроокият

Очите- кадифени, топли, пъстри.
Погледна ме. Светът ми се изпъстри.
Усмихнах се. Със жест, съвсем нормален,
придърпа ме. Светът ми стана шарен.

С прегръдката ти, любовта пристигна.
Шаштисана бях. Не можах да мигна.
Не ми зададе никакви въпроси.
И осъзнах, за мене, ти какво си.

Не знам, дали успях да го покажа,
но тъй и не успях да ти го кажа,
че пулсът ти във вените ми тупа-
нали сме от еднаква кръвна група.

И продължавам с теб да си говоря,
да плача, да се смея и да споря.
Защото ти си все така до мене
във дните ми и в нощите студени-

на празното си място, незаето
и с пъстрия си поглед от портрета,
поставен над горящата камина-
непроменен от толкова години...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)

2019-09-26T22:09:02+03:00

Благодаря, Роби!
Роби (Роберт)

2019-09-26T07:13:44+03:00

"...Защото ти си все така до мене
във дните ми и в нощите студени-
на празното си място, незаето
и с пъстрия си поглед от портрета..."
Съкровен стих, излизащ от дълбините на душата!...
Харесах, Мари Елен!...