12 dic 2019, 9:48

Път

  Poesía
728 0 0

Ту си тъжен, ту си весел, ту си беден, ту богат.

Ден след ден преплитат

се и се разплитат

чувства, мисли и постъпки

и някой нещо взима,

а друг прави отстъпки.

При тази ситуация нищо не разбираш и не знаеш,

нямаш никаква представа нито как ухаеш.

Питаш се какво се случва

и умът започва да проучва.

Чувствата бушуват непрестанно

и все пак всичко си остава скрито, няма нищо явно.

И без да се предаваш търсиш истината за нещата

и разбрираш, че където съществуваш ти, господар на този свят е борбата.

Но борбата носи мъки и страдания,

радости, сияния,

възходи и падения

и свършва с погребения.

Тогава чрез проникване в дълбините осъзнаваш, че трябва да изчезнеш и затова заспиваш.

И докато спиш разбираш, че словото е сила и повдига и над всичко извисява и издига.

Казвам: ХАДИВАРА БАКА 

и след тези думи бездната проплака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Куни Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...