Ту си тъжен, ту си весел, ту си беден, ту богат.

Ден след ден преплитат

се и се разплитат

чувства, мисли и постъпки

и някой нещо взима,

а друг прави отстъпки.

При тази ситуация нищо не разбираш и не знаеш,

нямаш никаква представа нито как ухаеш.

Питаш се какво се случва

и умът започва да проучва.

Чувствата бушуват непрестанно

и все пак всичко си остава скрито, няма нищо явно.

И без да се предаваш търсиш истината за нещата

и разбрираш, че където съществуваш ти, господар на този свят е борбата.

Но борбата носи мъки и страдания,

радости, сияния,

възходи и падения

и свършва с погребения.

Тогава чрез проникване в дълбините осъзнаваш, че трябва да изчезнеш и затова заспиваш.

И докато спиш разбираш, че словото е сила и повдига и над всичко извисява и издига.

Казвам: ХАДИВАРА БАКА 

и след тези думи бездната проплака.