12 дек. 2019 г., 09:48

Път

722 0 0

Ту си тъжен, ту си весел, ту си беден, ту богат.

Ден след ден преплитат

се и се разплитат

чувства, мисли и постъпки

и някой нещо взима,

а друг прави отстъпки.

При тази ситуация нищо не разбираш и не знаеш,

нямаш никаква представа нито как ухаеш.

Питаш се какво се случва

и умът започва да проучва.

Чувствата бушуват непрестанно

и все пак всичко си остава скрито, няма нищо явно.

И без да се предаваш търсиш истината за нещата

и разбрираш, че където съществуваш ти, господар на този свят е борбата.

Но борбата носи мъки и страдания,

радости, сияния,

възходи и падения

и свършва с погребения.

Тогава чрез проникване в дълбините осъзнаваш, че трябва да изчезнеш и затова заспиваш.

И докато спиш разбираш, че словото е сила и повдига и над всичко извисява и издига.

Казвам: ХАДИВАРА БАКА 

и след тези думи бездната проплака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Куни Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...