12 дек. 2019 г., 09:48

Път

727 0 0

Ту си тъжен, ту си весел, ту си беден, ту богат.

Ден след ден преплитат

се и се разплитат

чувства, мисли и постъпки

и някой нещо взима,

а друг прави отстъпки.

При тази ситуация нищо не разбираш и не знаеш,

нямаш никаква представа нито как ухаеш.

Питаш се какво се случва

и умът започва да проучва.

Чувствата бушуват непрестанно

и все пак всичко си остава скрито, няма нищо явно.

И без да се предаваш търсиш истината за нещата

и разбрираш, че където съществуваш ти, господар на този свят е борбата.

Но борбата носи мъки и страдания,

радости, сияния,

възходи и падения

и свършва с погребения.

Тогава чрез проникване в дълбините осъзнаваш, че трябва да изчезнеш и затова заспиваш.

И докато спиш разбираш, че словото е сила и повдига и над всичко извисява и издига.

Казвам: ХАДИВАРА БАКА 

и след тези думи бездната проплака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Куни Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...