botyo (Бойко Беров)
194 337
21 abr 2021, 20:30

Път 

  Poesía » Filosófica
1191 0 3

 

            На майка

 

Светът не е място за къща.

Светът е място за вълнá,

която се разгръща и поглъща

всички пътища обратно към домá.

 

И тръгнал по житейската спирала,

мислех – ще се върна пак.

Но стълбата съдбата е прибрала

и няма никакъв обратен знак.

 

Потънал в пътища нелеки,

аз все вървя, вървя, вървя...

Избродих всичките пътеки

на живота в тъмната гора.

 

Намерих ли? Видях ли? Разгадах ли?

Причина някъде да спра.

По стъпките все още рахли

попадаха зрънца в пръстта.

 

И нямаше как да се върна,

пътят виеше напред...

Звезда пред мен една посърна.

Взриви се в небето самолет.

 

Но спирането беше невъзможно,

пред погледа все нови ширини.

 

Там някъде се кръстеше набожно

тази, която ме роди.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че одобрявате. Поздрави за вас Деа и Роси.
  • Но стълбата съдбата е прибрала
    и няма никакъв обратен знак.
    Харесва ми!
  • " Намерих ли? Видях ли? Разгадах ли?"...
    Хубаво е!
Propuestas
: ??:??