Път
На майка
Светът не е място за къща.
Светът е място за вълнá,
която се разгръща и поглъща
всички пътища обратно към домá.
И тръгнал по житейската спирала,
мислех – ще се върна пак.
Но стълбата съдбата е прибрала
и няма никакъв обратен знак.
Потънал в пътища нелеки,
аз все вървя, вървя, вървя...
Избродих всичките пътеки
на живота в тъмната гора.
Намерих ли? Видях ли? Разгадах ли?
Причина някъде да спра.
По стъпките все още рахли
попадаха зрънца в пръстта.
И нямаше как да се върна,
пътят виеше напред...
Звезда пред мен една посърна.
Взриви се в небето самолет.
Но спирането беше невъзможно,
пред погледа все нови ширини.
Там някъде се кръстеше набожно
тази, която ме роди.
© Бойко Беров All rights reserved.
